Грижа за хора с увреждания и инвалиди

Хората с увреждания са много различни — двигателни ограничения след травма или заболяване, сетивни нарушения, последствия от инсулт, вродени състояния. Затова и грижата не може да е една и съща за всички. Доброто придружаване не означава да направиш всичко вместо човека, а да му помогнеш да направи колкото може сам и да го подкрепиш там, където има нужда.

Тази философия е в основата на грижата на DobroYou. Целта не е човекът да стане зависим от болногледача, а да запази достойнство, самостоятелност и връзка със света. Семейството често носи тази грижа години наред и се изтощава. Болногледачът поема част от ежедневието, дава на близките дъх и осигурява на човека с увреждане постоянна, надеждна подкрепа.

Думата „увреждане“ обхваща много различни ситуации и всяка иска свой подход:

• Двигателни увреждания — след травма, ампутация, при заболявания на опорно-двигателния апарат. Тук водещи са безопасното преместване, мобилността и средата без препятствия.
• Сетивни нарушения — слепота или слабо зрение, глухота. Грижата е повече в придружаването, ориентацията и комуникацията, отколкото във физическата помощ.
• Последствия от инсулт или травма на главата — често има едностранна слабост, нарушено равновесие, затруднен говор; болногледачът помага и физически, и в търпеливото възстановяване на ежедневните умения.
• Комбинирани и тежки състояния — когато човекът е почти неподвижен, грижата се доближава до тази за лежащо болен, с профилактика на усложненията от залежаването.

Голяма част от самостоятелността зависи от това колко е пригоден домът. Болногледачът помага да се огледа жилището и подсказва прости промени, които правят ежедневието по-безопасно:

• дръжки и парапети до тоалетната, ваната и по често ползваните маршрути;
• премахване на прагове и хлъзгави килимчета, които спъват;
• свободни проходи за количка или проходилка;
• добро осветление, особено нощем, и нещата от първа необходимост на достъпна височина;
• противоплъзгащо в банята и стабилен стол за къпане при нужда.

Малки промени, но именно те често връщат на човека възможността да прави повече сам.

Колкото по-малко се движи човекът, толкова повече тялото има нужда от грижа против застоя. При трудноподвижни хора болногледачът прави профилактика на декубитални рани (смяна на позата, оглед на кожата, сухо легло), насърчава позволените движения и следи за хидратацията и храненето. Ако специалист е препоръчал упражнения за поддържане на тонуса, болногледачът помага да се изпълняват редовно.

Грижата има и възстановителна страна. Болногледачът насърчава човека да тренира и пази уменията си — обличане, хранене, придвижване — вместо да ги поема изцяло. Подкрепя връзката с близки и приятели, придружава при излизане и помага в занимания по интереси. Тази психологическа подкрепа е толкова важна, колкото физическата: тя пази човека от изолация, апатия и депресия и поддържа усещането, че животът продължава.

Болногледачът наблюдава общото състояние и реагира, когато нещо се променя, като сигнализира на лекаря или известява близките при:

• внезапна слабост, изтръпване или нарушен говор (възможен инсулт — спешна помощ веднага);
• ново или влошено затруднение при движение, чести падания;
• незаздравяващо зачервяване или рана на място под натиск;
• висока температура, признаци на инфекция, болка при уриниране;
• силна болка, оток или зачервяване на крайник;
• рязка промяна в настроението, объркване или затваряне в себе си.

• Индивидуална оценка — какво човекът може сам и къде има нужда от помощ.
• Безопасен трансфер с правилна техника и помощни средства.
• Адаптирана среда — парапети, без прагове, добро осветление.
• Профилактика на усложненията при трудноподвижни хора.
• Поддръжка на уменията вместо да се прави всичко вместо човека.
• Социална активност и общуване срещу изолация и депресия.
• Наблюдение на общото състояние и ясни сигнали кога да се викне лекар.
• Координация с близките и лекаря, лекарства само по назначение.