Грижа за хора с увреждания и инвалиди

Хората с увреждания са много различни — двигателни ограничения след травма или заболяване, сетивни нарушения, последствия от инсулт, вродени състояния. Затова и грижата не може да е една и съща за всички. Доброто придружаване не означава да направиш всичко вместо човека, а да му помогнеш да направи колкото може сам и да го подкрепиш там, където има нужда.

Тази философия е в основата на грижата на DobroYou. Целта не е човекът да стане зависим от болногледача, а да запази достойнство, самостоятелност и връзка със света. Семейството често носи тази грижа години наред и се изтощава. Болногледачът поема част от ежедневието, дава на близките дъх и осигурява на човека с увреждане постоянна, надеждна подкрепа.

Думата „увреждане“ обхваща много различни ситуации и всяка иска свой подход:

• Двигателни увреждания — след травма, ампутация, при заболявания на опорно-двигателния апарат. Тук водещи са безопасното преместване, мобилността и средата без препятствия.
• Сетивни нарушения — слепота или слабо зрение, глухота. Грижата е повече в придружаването, ориентацията и комуникацията, отколкото във физическата помощ.
• Последствия от инсулт или травма на главата — често има едностранна слабост, нарушено равновесие, затруднена реч; болногледачът помага и физически, и в търпеливото възстановяване на ежедневните умения.
• Комбинирани и тежки състояния — когато човекът е почти обездвижен, грижата се доближава до тази за лежащо болен, с профилактика на усложненията от обездвижеността.

Голяма част от самостоятелността зависи от това колко е пригоден домът. Болногледачът помага да се огледа жилището и подсказва прости промени, които правят ежедневието по-безопасно:

• дръжки и парапети до тоалетната, ваната и по често ползваните маршрути;
• премахване на прагове и хлъзгави килимчета, които спъват;
• свободни проходи за количка или проходилка;
• добро осветление, особено нощем, и нещата от първа необходимост на достъпна височина;
• противоплъзгащо в банята и стабилен стол за къпане при нужда.

Малки промени, но именно те често връщат на човека възможността да прави повече сам.

Колкото по-малко се движи човекът, толкова повече тялото има нужда от грижа против застоя. При по-обездвижени хора болногледачът прави профилактика на рани от залежаване (смяна на позата, оглед на кожата, сухо легло), насърчава позволените движения и следи за хидратацията и храненето. Ако специалист е препоръчал упражнения за поддържане на тонуса, болногледачът помага да се изпълняват редовно.

Грижата има и възстановителна страна. Болногледачът насърчава човека да тренира и пази уменията си — обличане, хранене, придвижване — вместо да ги поема изцяло. Подкрепя връзката с близки и приятели, придружава при излизане и помага в занимания по интереси. Тази психологическа подкрепа е толкова важна, колкото физическата: тя пази човека от изолация, апатия и депресия и поддържа усещането, че животът продължава.

Болногледачът наблюдава общото състояние и реагира, когато нещо се променя, като търси лекар или известява близките при:

• внезапна слабост, изтръпване или нарушена реч (възможен инсулт — спешна помощ веднага);
• ново или влошено затруднение при движение, чести падания;
• незаздравяващо зачервяване или рана на място под натиск;
• висока температура, признаци на инфекция, болка при уриниране;
• силна болка, оток или зачервяване на крайник;
• рязка промяна в настроението, объркване или затваряне в себе си.

• Индивидуална оценка — какво човекът може сам и къде има нужда от помощ.
• Безопасен трансфер с правилна техника и помощни средства.
• Адаптирана среда — парапети, без прагове, добро осветление.
• Профилактика на усложненията при по-обездвижени хора.
• Поддръжка на уменията вместо да се прави всичко вместо човека.
• Социална активност и общуване срещу изолация и депресия.
• Наблюдение на общото състояние и ясни сигнали кога да се викне лекар.
• Координация с близките и лекаря, лекарства само по назначение.