Грижа за болен с Паркинсон

Паркинсон е прогресиращо заболяване, което засяга движението. С времето се появяват треперене (тремор), скованост на мускулите, забавени движения и проблеми с равновесието. По-късно може да се затрудни и преглъщането, говорът и фината моторика. Всичко това прави ежедневните неща — обличане, хранене, ходене — бавни и понякога опасни.

Особеното при Паркинсон е, че състоянието се мени през деня: има периоди, когато лекарствата действат и човекът се движи относително добре, и периоди на скованост, когато се нуждае от много повече помощ. Затова грижата изисква търпение и усещане за ритъма на човека — да не бързаш, да не дърпаш, да даваш време.

Близките се изправят пред две трудности: физическата помощ (особено при падане и при затруднено движение) и психологическата страна, защото Паркинсон често е придружен от потиснатост и тревожност. Болногледачът на DobroYou поема физическата работа, осигурява безопасност и дава на човека спокойствие и достойнство.

При Паркинсон лекарствата трябва да се приемат в точно определени часове — дори малко закъснение може да доведе до влошаване на движението и сковаване. Това е едно от най-важните неща в грижата. Болногледачът:

• следи за стриктен прием на медикаментите по часовник, без пропуски;
• съобразява храненето с приема на лекарства, когато това е препоръчано;
• наблюдава как човекът реагира на лекарствата през деня и записва промените;
• съобщава на близките и на невролога, ако ефектът се мени.

Болногледачът не променя дозите — той изпълнява точно схемата на лекаря, защото при Паркинсон редовността е решаваща.

Нарушеното равновесие прави паданията основен риск при Паркинсон. Болногледачът превръща дома в безопасно място:

• осигурява опора и придружава човека при всяко движение и по стълбите;
• премахва препятствия, килими и предмети, в които човекът може да се спъне;
• следи човекът да става бавно, без резки движения, които водят до залитане;
• осигурява добро осветление и удобни, стабилни обувки;
• при трудноподвижни пациенти прави профилактика на декубитални рани.

При Паркинсон денят се движи на вълни. В периодите „on“ лекарствата действат и човекът се движи относително добре; в периодите „off“ настъпва скованост и забавяне. Болногледачът планира по-активните задачи (баня, разходка, упражнения) за периодите „on“, а в „off“ дава покой и подкрепа. Той записва кога идват тези периоди — този дневник помага на невролога да настрои схемата на лечение.

Отделно внимание изисква храненето. Леводопата често се приема встрани от храна, богата на белтъчини (месо, млечни продукти), защото белтъкът може да забави всмукването на лекарството — но точният режим се определя само от лекаря. Болногледачът съобразява часовете на хранене и прием на лекарства според неговите указания. Освен това при Паркинсон често се срещат запек и дехидратация, затова менюто е богато на фибри, зеленчуци и достатъчно течности, ако лекарят не е ограничил приема им.

Важна е и борбата със „замръзването“ (freezing) — внезапно усещане, че краката „залепват“ за пода, особено при тръгване, обръщане или минаване през вратата. Болногледачът знае прости начини за справяне: да зададе ритъм („едно-две, едно-две“), да постави цел на пода, през която човекът да прекрачи, да не дърпа, а да изчака спокойно вълната да отмине.

Болногледачът наблюдава внимателно и съобщава на близките и невролога, ако забележи:

• рязко влошаване на движението или удължаващи се периоди „off“, които схемата вече не покрива;
• затруднено преглъщане, поперхване, кашлица при хранене или температура — възможен признак на аспирация или белодробна инфекция;
• чести падания или нов оток, болка, невъзможност за движение след падане (риск от счупване);
• силно замайване при ставане (ортостатична хипотония) с риск от припадък;
• обърканост, халюцинации или внезапна сънливост — възможна реакция към лекарства;
• тежък запек, подуване на корема, липса на апетит;
• видима потиснатост, апатия, отказ от храна и общуване.

При силна болка в гърдите, остър задух, загуба на съзнание или признаци на инсулт се вика спешна помощ (112).

Грижата при Паркинсон е продължителна и изисква екип. Болногледачът свързва дома, семейството и лекаря:

• води дневник „on/off“ — кога лекарството действа, кога настъпва скованост, как минават храненето, съня и настроението;
• отбелязва паданията, поперхванията и страничните ефекти — ценна информация за невролога;
• дава кратък ежедневен отчет на близките за състоянието и промените;
• подготвя данни за прегледа, за да може лекарят да настрои дозите и часовете точно;
• изпълнява стриктно схемата — без да променя дози и без да добавя препарати по своя инициатива.

Така семейството е спокойно, а неврологът разполага с реална картина между прегледите.

• лекарствата (леводопа и др.) се приемат в точен час, без пропуски — закъснението влошава движението;
• връзката храна–лекарство (белтъчини и всмукване) се съобразява само по указание на лекаря;
• следи се за затруднено преглъщане — храна с подходяща консистенция и безопасна позиция срещу аспирация;
• паданията и счупванията се предотвратяват чрез безопасна среда, опора и бавно ставане;
• следят се запекът и хидратацията — фибри, течности, движение според възможностите;
• внимава се за ортостатична хипотония — ставане на етапи, без резки движения;
• не се пренебрегват немоторните симптоми — сън, настроение, апатия, тревожност;
• упражненията и рехабилитацията се правят само по препоръка на специалист, без претоварване.