Грижа за болен с диабет

Диабетът е заболяване, при което всеки пропуснат прием на храна или лекарство може да доведе до рязка промяна в състоянието. В напреднала възраст рискът е по-висок: човекът може да забрави да се нахрани навреме, да обърка дозата или да не усети, че захарта му пада. Затова грижата тук е преди всичко режим и наблюдение.

Опасни са и двете крайности — както високата захар (хипергликемия), така и рязкото ѝ падане (хипогликемия), което може да настъпи бързо и да е застрашаващо. Близките не винаги могат да следят състоянието по цял ден, особено ако работят. Болногледачът осигурява постоянно присъствие, спазва точните часове на храна и лекарства и разпознава ранните признаци на проблем.

Целта на грижата е състоянието да остане стабилно и предвидимо, а усложненията — да се предотвратят навреме. Това не е лечение, а ежедневна подкрепа, която прави живота на човека с диабет по-спокоен и безопасен.

Диабетът засяга съдовете и кожата, особено на краката. Дребна ранка на стъпалото може да заздравява бавно и да доведе до сериозни усложнения, затова ежедневният оглед е важен. Болногледачът:

• оглежда стъпалата всеки ден за ранички, зачервяване, мехури;
• помага при хигиената на краката, смяна на чисти чорапи и удобни обувки;
• обработва дребни наранявания и съобщава за по-сериозни на близките и лекаря;
• следи дома да е безопасен — без рискове от спъване и нараняване;
• придружава до лекар при нужда.

При диабета редовността е по-важна от всичко. Болногледачът подрежда деня така, че храненето, лекарствата и измерванията да следват едни и същи часове, защото именно постоянството държи кръвната захар стабилна. Обикновено това означава три основни хранения и едно-две леки междинни закуски, разпределени без дълги паузи — особено когато човекът приема инсулин или лекарства, които могат да свалят захарта между храненията.

В чинията акцентът е върху бавните въглехидрати (пълнозърнести храни, бобови, зеленчуци), достатъчно белтъчини и контролирана порция. Полезно е да мислим за храната с прости понятия като хлебна единица (ХЕ) и гликемично натоварване — тоест колко и какви въглехидрати влизат наведнъж. Бялата захар, сладките напитки, белият хляб и сладкишите вдигат захарта бързо и рязко, затова се избягват или се дават само по преценка на лекаря. Болногледачът:

• спазва точните часове на хранене и не допуска човекът да остане гладен дълго;
• държи порциите умерени и балансирани, без излишни захари и пържено;
• осигурява достатъчно течности — обикновено вода, защото обезводняването влошава контрола на захарта;
• съгласува менюто с препоръките на лекаря или диетолога и не въвежда „модни“ диети самоволно;
• при прием на инсулин внимава храненето да съответства на дозата, за да не падне захарта.

Болногледачът наблюдава състоянието през целия ден и реагира навреме. Сигнализира на близките и на лекаря, когато забележи:

• повтарящи се ниски стойности на захарта или епизоди на изпотяване, треперене, обърканост и силен глад (хипогликемия);
• трайно високи стойности със силна жажда, често уриниране, отпадналост и замъглено зрение (хипергликемия);
• рана или зачервяване на стъпалото, което не заздравява, потъмнява или мирише — риск от диабетно стъпало;
• гадене, повръщане, болки в корема и дъх с дъх на ацетон — възможни признаци на кетоацидоза;
• рязка промяна в поведението, сънливост или затруднена реч.

Кога се вика спешна помощ (112): при загуба на съзнание, гърчове, невъзможност човекът да преглътне нещо сладко при ниска захар, или при изразени признаци на кетоацидоза (ацетонов дъх, ускорено дишане, силно гадене). В тези случаи болногледачът търси спешна помощ и веднага уведомява близките — не чака да види дали ще „отмине“.

Грижата при диабет е екипна. Болногледачът води дневник, в който записва часовете и стойностите на кръвната захар, приетите храна и лекарства, самочувствието и всичко необичайно. Този дневник прави състоянието видимо и проследимо — близките виждат как минава денят, а ендокринологът има реални данни, на които да стъпи при коригиране на терапията.

Болногледачът не променя дози и не назначава лечение. Той изпълнява точно схемата на лекаря, придружава при контролните прегледи, помага да се подготвят въпросите към специалиста и предава наблюденията си. При тревожни признаци информира първо близките и лекаря, а при спешност действа по предварително уговорения план. Така семейството е спокойно, че нищо важно няма да се пропусне.

• редовни часове на хранене, лекарства и измервания — без дълги паузи и пропуски;
• съхранение на инсулина според указанията (на хладно, без замръзване) и правилна техника при приема — болногледачът помага, но дозата определя лекарят;
• ежедневен оглед на стъпалата и грижа за кожата, удобни обувки и чисти чорапи;
• достатъчен прием на течности и наблюдение за обезводняване;
• дневник на стойностите и самочувствието, който се показва на лекаря;
• предварителен план за действие при ниска и при висока захар, съгласуван с лекаря;
• наблюдение за усложнения — зрение, бъбреци, съдове — и навременно съобщаване;
• безопасна домашна среда, за да се избегнат падания и наранявания.