Грижа за болен с деменция и Алцхаймер

Деменцията и болестта на Алцхаймер не са обикновена забравливост. С времето човекът спира да разпознава близки, обърква деня с нощта, повтаря едни и същи въпроси и може внезапно да се изгуби дори в собствения дом. Затова грижата тук не е само физическа — тя е преди всичко за предсказуемост и безопасност.

Хората с деменция се чувстват по-спокойни, когато денят им следва един и същи ред: ставане, хранене, разходка и сън в близки часове. Резките промени, шумът и непознатите лица засилват тревожността. Опитният болногледач знае това и гради деня около навиците на човека, а не обратното. Това намалява объркването, нощното будуване и пристъпите на безпокойство.

Семейството често стига до изтощение — физическо и емоционално — защото деменцията изисква внимание 24 часа в денонощието. Тук идва смисълът от професионален болногледач: близките си връщат съня и силите, а болният остава в позната среда, у дома, а не в институция.

Най-честите рискове при деменция са падане, излизане навън без посока, забравен котлон или течаща вода. Болногледачът превръща дома в безопасно място и следи постоянно:

• контролира газ, ток, вода и опасни предмети;
• осигурява, че входната врата не позволява безконтролно излизане;
• премахва препятствия, за да няма спъване и падане;
• стои близо при движение из дома и по стълбите;
• следи болният да не приема двойно лекарства или непознати вещества.

При обездвижени пациенти болногледачът прави и профилактика на рани от залежаване — редовно обръщане, грижа за кожата, смяна на бельо.

Деменцията променя характера: появяват се раздразнителност, апатия, понякога агресия или подозрителност. Това не е каприз — това е болестта. Обученият болногледач реагира меко, без спорове и натиск, и насочва вниманието на човека към спокойно занимание.

Грижата включва и поддържане на активността на ума: разговори, четене на глас, разглеждане на стари снимки, прости занимания, разходки. Тези малки ритуали помагат на човека по-дълго да запази връзка с реалността и да се чувства спокоен и обичан. Болногледачът е не просто помощник, а спътник в деня.

Когато паметта изневерява, не спорим и не поправяме човека. Ако той е сигурен, че днес е друг ден или че трябва да отиде „на работа“, болногледачът не доказва, че греши — това само засилва тревогата и страха. Вместо това използва т.нар. валидация: приема чувството на човека, успокоява го и меко насочва вниманието. Кратки изречения, един въпрос наведнъж, спокоен тон и зрителен контакт работят много по-добре от обяснения и аргументи.

Болногледачът не лекува, но е „очите“ на семейството и лекаря. Той знае разликата между обичайните прояви на деменцията и тревожните признаци, които изискват намеса. Спешно съобщава на близките и лекаря (или търси спешна помощ) при:

• рязко, внезапно объркване за часове или дни — много по-силно от обичайното (възможен делир, често от инфекция, обезводняване или странична реакция);
• отказ от храна и течности за повече от ден или признаци на обезводняване — сухи устни, тъмна урина, отпадналост;
• висока температура, кашлица, парене при уриниране или други признаци на инфекция;
• падане, удар в главата или съмнение за травма;
• внезапна слабост от едната страна, увиснало лице, затруднен говор — възможен инсулт, при който се звъни на спешна помощ веднага;
• силна, нетипична агресия, халюцинации или паника, които застрашават човека или околните;
• трудно събуждане, необичайна сънливост или внезапна промяна в дишането.

Грижата при деменция е екипна работа. Болногледачът е свързващото звено между човека, семейството и лекаря, и затова води ежедневен дневник на грижата: какво е ял и пил човекът, как е спал, кои лекарства е приел и в колко часа, какво е настроението и поведението, имало ли е епизоди на объркване, лутане или агресия.

Този дневник не е формалност — той помага на лекаря да види картината в динамика и да коригира назначенията по своя преценка. Болногледачът:

• предава редовно на близките актуалното състояние — лично, по телефон или в съобщение;
• придружава при прегледи и точно описва наблюденията си пред лекаря;
• спазва схемата на медикаментите буквално и не дава нищо ново без назначение от лекар;
• сигнализира навреме за всяка тревожна промяна, вместо да чака „да отшуми“;
• съгласува с близките важните решения за деня и ритъма на грижата.

Преди да започне грижата за човек с деменция, е добре да се обмислят няколко неща:

• етапът на заболяването — ранна, средна или напреднала деменция изисква различен обем грижа и присъствие;
• рискът от лутане и излизане — има ли човекът навик да „тръгва“ и колко е обезопасен домът;
• режимът на лекарствата — точна схема, кой я следи и как се отчита;
• поведенческите особености — има ли епизоди на агресия, подозрителност, sundowning, нощно будуване;
• храненето и преглъщането — какво яде човекът, има ли затруднения, нужна ли е по-мека храна;
• обкръжението и езикът — позната среда и реч на български или руски намаляват объркването;
• нощите — нужно ли е денонощно присъствие или нощна грижа;
• координацията с лекаря — кой е лекуващият лекар и как се поддържа връзка с него.

Полезни материали: грижа за възрастни хора, грижа при Паркинсон и болногледач с настаняване.