Грижа за болен след инсулт

Инсултът променя живота за един ден. След него човек често не може да се движи самостоятелно, губи реч, отслабва от едната страна на тялото или му е трудно да преглъща. Първите седмици и месеци са решаващи — именно тогава последователната грижа и редовните упражнения дават най-добър резултат за връщане към самостоятелност.

Тук близките се сблъскват с тежко изпитание: човекът се нуждае от помощ при всяко движение, от строг режим и от търпение всеки ден. Самостоятелно семейството бързо изтощава силите си. Болногледачът поема физическата работа и дисциплината, а близките запазват ролята си на близки, а не на изтощени болногледачи.

Грижата след инсулт има две цели: да помогне за възстановяване на функциите и да предотврати усложнения — повторен инсулт, декубитални рани, инфекции, падания. Опитният болногледач работи и в двете посоки, винаги в рамките на назначенията на лекаря.

Физическата активност е в основата на възстановяването. Болногледачът помага да се изпълняват простите рехабилитационни упражнения, назначени от лекар или рехабилитатор — без самоволни действия, а точно по предписание:

• помага при упражненията за раздвижване на ръката и крака;
• стимулира самостоятелните движения и постепенното увеличаване на активността;
• помага при ежедневните действия — обличане, миене, хранене — като начин за възстановяване на уменията;
• мотивира и подкрепя морално, защото след инсулт спадът на духа е чест.

Важно е да се запази тонусът, но без претоварване — болногледачът следи човекът да не се преуморява и спазва ритъма, който е препоръчал специалистът.

След инсулт рискът от повторен пристъп и от усложнения е висок. Болногледачът наблюдава състоянието всеки ден:

• напомня и съдейства при измерването на налягането и пулса по дадени указания, записва стойностите и съобщава при отклонения;
• следи дишането и общото състояние;
• прави профилактика на декубитални рани при лежащо болни — обръщане, грижа за кожата, смяна на бельо;
• следи за хранителния и питейния режим;
• навреме информира близките и лекаря при всяка тревожна промяна.

При нужда болногледачът остава и през нощта, когато човекът трябва да е под наблюдение денонощно.

Сред най-честите усложнения, които болногледачът помага да се избегнат, са аспирационната пневмония (от навлизане на храна или течност в дробовете при затруднено преглъщане), декубиталните рани, тромбоза заради обездвижване, запек и инфекции на пикочните пътища. Затова грижата е активна, а не просто наблюдение: смяна на позата, движение в рамките на възможното, достатъчно течности, хигиена и спазване на режима, който е назначил лекарят.

След инсулт мнозина имат затруднено преглъщане (дисфагия) — храна или течност може да „влезе накриво“ в дихателните пътища и да причини задавяне или пневмония. Това е сред най-сериозните рискове в първите седмици, затова болногледачът е особено внимателен при всяко хранене и спазва указанията на лекаря и рехабилитатора:

• храни човека в седнало или максимално изправено положение, никога легнал, и го държи изправен поне 20–30 минути след храна;
• поднася малки хапки и изчаква пълно преглъщане преди следващата;
• предлага храна с подходяща консистенция — по-гъста или пасирана, ако течностите минават трудно (понякога течностите се сгъстяват по препоръка на специалист);
• избягва бързане, разговори и разсейване по време на хранене;
• следи за кашлица, „клокочещ“ глас или задавяне и при такива признаци спира и съобщава на близките и лекаря.

При слабост или парализа от едната половина на тялото правилното позициониране е също толкова важно, колкото и упражненията. Без него се появяват спастичност (болезнено сковаване на мускулите) и контрактури — трайно скъсяване, при което крайникът „застива“ в неудобна поза. Болногледачът:

• сменя позата на лежащия редовно (обикновено на всеки 2 часа) и не оставя засегнатата ръка или крак в свита, притисната поза;
• подпира парализираната ръка и крак с възглавници в правилно, удобно положение;
• внимава при обръщане и преместване да не дърпа за болната ръка, за да не нарани рамото;
• помага при леки раздвижвания в ставите в обема, разрешен от рехабилитатора, за да се запази подвижността;
• следи кожата на засегнатата страна, където чувствителността е намалена, а рискът от декубитални рани е по-висок.

Рискът от втори инсулт е най-висок именно в първите месеци. Болногледачът знае признаците и реагира незабавно по правилото FAST:

• Лице (Face) — увиснала или асиметрична страна на лицето, изкривена усмивка;
• Ръка (Arms) — слабост в едната ръка, човекът не може да я задържи вдигната;
• Говор (Speech) — неясна, объркана реч или невъзможност да говори;
• Време (Time) — при който и да е от тези признаци се вика спешна помощ на телефон 112 веднага, защото всяка минута е важна.

Освен това болногледачът съобщава на близките и лекаря при силно главоболие, внезапно замъгляване на зрението, силно замайване или загуба на равновесие, висока температура, рязко покачване на артериалното налягане или внезапна обърканост.

Възстановяването върви по-добре при ясен, повтарящ се режим, в който редуването на активност и почивка е балансирано. Болногледачът разпределя деня така: сутрешна хигиена и закуска, по-активна първа половина с упражнения и движение в разрешения обем, обяд, следобедна почивка, по-леки занимания и кратка разходка, вечеря и спокоен вечерен ритуал.

Храненето подкрепя и възстановяването, и профилактиката на повторен инсулт. По принцип (и винаги съобразено с препоръките на лекуващия лекар) се залага на по-малко сол, повече зеленчуци и плодове, достатъчно течности и редовен хранителен ритъм, който помага и срещу запек при залежаване. Болногледачът следи приема на течности, теглото и апетита и записва промените в дневника.

Преди да започне грижата след инсулт, е добре да се обмислят няколко неща:

• тежестта на последиците — степен на парализа, нарушения на речта и преглъщането;
• наличието на дисфагия — има ли затруднено преглъщане и каква консистенция на храната е безопасна;
• рискът от повторен инсулт — контрол на налягането и спазване на назначенията на лекаря;
• режимът на рехабилитация — какви упражнения е назначил рехабилитаторът и колко често;
• позиционирането и профилактиката на декубитални рани и контрактури;
• емоционалното състояние — има ли признаци на депресия и потиснатост;
• нощите — нужно ли е денонощно присъствие в първите месеци;
• координацията с лекаря и рехабилитатора — кой ги води и как се отчита грижата.