Изисквания към болногледачите в България

Болногледачът не фигурира в списъка на регулираните професии в България. В здравеопазването там са лекар, лекар по дентална медицина, медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент, рехабилитатор и други; болногледач, санитар, личен и социален асистент — не.

Това означава: за да се грижи за възрастен човек у дома, не е нужен лиценз, правоспособност или вписване в регистър.

Има важно изключение. Лицензът е нужен на доставчика на социална услуга, не на отделния човек. Законът за социалните услуги (чл. 28, 30, 31) изисква лиценз от Агенцията за качеството на социалните услуги за юридически лица и за физически лица, регистрирани по Търговския закон, които предоставят социални услуги. Домашна грижа по частна договорка със семейство не е социална услуга по смисъла на закона.

От 30 декември 2025 г. работата без лиценз стана по-скъпа: с изменение в Наказателния кодекс предоставянето на социална услуга за резидентна грижа или подслон без лиценз, след вече наложено административно наказание, се наказва с лишаване от свобода до 5 години и глоба 1 000–5 000 лв. Отново — става дума за доставчици на резидентни услуги, не за болногледач в частен дом.

Кодът на професията. В Националната класификация на професиите и длъжностите болногледачът е 5321-1001, единична група 5321 «Санитари». Съседни кодове: 5321-1002 «Санитар», 5322-1002 «Личен асистент», 5322-1003 «Социален асистент».

Рамката на обучението. Наредба № 73 от 26.09.2012 г. урежда придобиването на квалификация по професия 723020 «Болногледач», специалност 7230201 «Здравни грижи», втора степен на професионална квалификация. Входно изискване — завършено основно образование, за лица над 16 години. Втора степен по НАПОО означава обучение с продължителност до една година.

Обучението се провежда от лицензирани центрове за професионално обучение. За пълна професия се издава държавно свидетелство за професионална квалификация, за част от професията — удостоверение.

Задължително ли е? За частна работа в дом — не. Нормата, която да изисква свидетелство, липсва. В социалните услуги е друго: Законът за социалните услуги поставя минимални изисквания към броя и квалификацията на служителите, въвеждащи и надграждащи обучения, наставник за новите служители през първите шест месеца и редовна супервизия за сметка на доставчика.

Личната здравна книжка се урежда от Наредба № 15 от 27.06.2006 г. на Министерството на здравеопазването. Тя обхваща работещите в детски заведения, специализирани институции за деца и възрастни, водоснабдителни обекти, обекти за производство и търговия с храни, фризьорски и козметични салони.

Предварителните изследвания включват преглед при общопрактикуващ лекар, бактериологично изследване, изследване за чревни хелминти и протозои и туберкулинов тест. Периодичните прегледи се правят веднъж годишно.

Забележете какво определя задължението: видът обект, а не професията. Болногледач в дом за стари хора попада под наредбата. За работа в частно жилище такова изискване не открихме — частният дом не е в списъка на обектите.

Това не значи, че медицински преглед изобщо не е нужен. При трудов договор важи общото правило: чл. 287 от Кодекса на труда и Наредба № 3 от 1987 г. изискват предварителен медицински преглед за постъпващите на работа за първи път и за прекъсналите трудови правоотношения за повече от три месеца. Периодичните прегледи са на 5 години за хората между 18 и 40 и на 3 години след 40.

Законово изискване за частна работа като болногледач не съществува. Това е въпрос на договорка между семейството и специалиста — и е напълно нормално да бъде поискано.

Където законът го изисква, е механизмът лична помощ: по Закона за личната помощ асистент не може да бъде лице, осъждано за умишлено престъпление от общ характер, поставено под запрещение или спрямо което са прилагани мерки по Закона за защита от домашното насилие.

За справка: свидетелство за съдимост се издава от бюрата съдимост при районните съдилища, струва 5 лв, издава се до 3 работни дни и важи 6 месеца. Електронното свидетелство има същата сила.

Граждани на ЕС, ЕИП и Швейцария — свободен достъп до пазара на труда, без допълнителни разрешения.

Граждани на трети държави — нужно е единно разрешение за пребиваване и работа. Работодателят провежда пазарен тест, а делът на работниците от трети държави не може да надхвърля 20 % от персонала (35 % за малки и средни предприятия). Разрешението се издава за срока на договора, до 12 месеца, с възможност за продължаване до 3 години. Сезонната заетост не е вариант за грижа за хора — тя обхваща само селско и горско стопанство, рибарство и хотелиерство.

Украинци с временна закрила — имат право на труд без разрешение за достъп до пазара на труда. Работодателят уведомява Главна инспекция по труда в 7-дневен срок от действителното започване на работа.

Трудов или граждански договор. Предметът на трудовия договор е предоставяне на работна сила; на гражданския — извършване на конкретно определена дейност с резултат, при която изпълнителят сам определя времето и мястото. Кодексът на труда е категоричен (чл. 1, ал. 2): недопустимо е да се сключи граждански договор, когато целта е да се прикрие реално предоставяне на работна сила.

Ежедневната грижа по график в дома на клиента по своята същност е предоставяне на работна сила. Това е важно и за двете страни: при трудов договор се признава трудов стаж, а осигуровките се внасят от работодателя.

Регистрация. Уведомлението за сключен трудов договор се подава в НАП в тридневен срок от сключването и в седемдневен — от прекратяването.

Тук е най-честото разминаване между практика и закон.

• нормална продължителност — 8 часа на ден, 40 на седмица;
• нощен труд е от 22:00 до 06:00, с намалена норма 7 часа на ден, 35 на седмица;
• при сумирано изчисляване на работното време периодът е от 1 до 4 месеца, смяната — до 12 часа, седмичната продължителност — до 56 часа;
• междудневна почивка — минимум 12 непрекъснати часа;
• седмична почивка — минимум 36 непрекъснати часа;
• дежурството на работното място се счита за работно време; времето на разположение извън работното място не е работно време, компенсира се отделно, а действителната работа в този период е извънреден труд.

Оттук следва нещо, което си струва да се каже направо: схемата «болногледач живее при пациента и е на разположение 24 часа» не се вписва в тези норми в рамките на един трудов договор. Нужни са или смени, или отделно уговорено време на разположение с компенсация. При грижа с настаняване това се урежда предварително — кога специалистът работи, кога почива и как се заплаща нощната помощ, ако се наложи.

Законът задава минимума. Реалните обяви и разговори показват друго:

• опит — присъства в почти всяка обява;
• препоръки от предишни работодатели;
• сертификат за болногледач или личен асистент — като предимство, не като условие;
• конкретни умения според състоянието: смяна на бельо, помощ при хранене, безопасно придвижване, профилактика на декубитални рани;
• език, на който специалистът общува с обгрижваното лице;
• физическа подготовка, когато човекът е неподвижен или тежък.

В DobroYou всеки кандидат минава през лично интервю и проверка на документи, а опитът и препоръките се потвърждават в рамките на предоставената от него информация. Сътрудничеството се оформя с договор, в който са описани услугата, условията, цената и условията за замяна.

Медицински дейности не се възлагат на човек без необходимата правоспособност — те не влизат в услугата и се извършват от медицинско лице.

Ако търсите работа като болногледач, вижте свободните позиции. Ако търсите специалист за близък човек — оставете заявка.

Източници: НАЦИД — регулирани професии · Наредба № 73 от 2012 г. (НАПОО) · НКПД-2024 (МТСП) · Закон за социалните услуги (АКСУ) · Наредба № 15 от 2006 г. (МЗ) · Закон за личната помощ (МТСП) · МТСП — трудова миграция · МТСП — работно време · Свидетелство за съдимост

Последна редакция: 30.09.2026 г.